Прочетете сатанинската Библия на руски. Прочетете цялата книга "Библията на дявола" онлайн - Ханс Вундер - MyBook

сатанинска библия

Корица на английското издание “ сатанинска библия»

История

Сатанинската Библия е публикувана за първи път през 1969 г. от Avon Books и оттогава е преиздавана много пъти. Основният текст винаги е оставал непроменен, но разделът с благодарности в сравнение с първото издание претърпя промени (първото издание съдържаше известния разширен раздел с благодарности, по-късно съкратен), а уводът беше променян и допълван няколко пъти. Бъртън Улф ( Бъртън Улф), журналист и ранен член на Църквата на Сатаната, е автор на въведението, което е публикувано в книгата през годините. Питър Гилмор, сега Върховният свещеник на Църквата на Сатаната, написа ново въведение, което замени текста на Бъртън Улф и сега е включено в изданието на Сатанинската Библия, започващо с. University Press публикува The Satanic Bible и The Satanic Rituals в твърди корици, но тези издания отдавна не са отпечатани и са превърнати в книги втора употреба (някои копия в eBay се продават за повече от 1000 долара).

Раздели от "Сатанинската Библия"

Сатанинската Библия, в допълнение към въведението от други, е разделена на четири раздела под следните заглавия:

Книга на сатаната

В този раздел ЛаВей също въвежда термина психически или духовен вампир за първи път, който се отнася до хора, които „черпят жизнена сила от други хора“. Сега този термин, синоним на израза "енергиен вампир" (вероятно по-често използван на руски), е включен в активния речник на много хора. Авторът предлага да се избягва всякаква връзка с психически вампири, които се опитват да играят на човешкото чувство за вина. В края на „Книгата на Луцифер“ ЛаВей предупреждава за „псевдосатанисти“.

Книгата на Велиал

Съдържание "Сатанинската Библия"

Вижте също

• Дяволски имена

Други книги от А. Ш. ЛаВей

• "Сатанинска вещица"
• "Сатанинските ритуали"
• "Дяволската тетрадка"
• Библията на проклетите

Връзки

• Църквата на Сатаната - официален сайт
• Сатанинската Библия, както и Единадесетте земни правила и Деветте сатанински греха.
• (М., 1996)
• А. Ш. ЛаВей, "Сатанинската вещица"
• A. Sh. LaVey, "Сатанизъм" () - монография, чийто материал е включен в "Сатанинската Библия"
• Интервю с Питър Гилмор, автор на въведението към последното издание на Сатанинската Библия

Библиография

• ЛаВей, Антон Шандор. Сатанинската библия(Avon, 1969, ISBN 0-380-01539-0).
• ЛаВей А. Ш.Сатанинската Библия. М.: Unholy Words, Inc. (RCC),.

сатанинска библия

Корица на английското издание “ сатанинска библия»

История

Сатанинската Библия е публикувана за първи път през 1969 г. от Avon Books и оттогава е преиздавана много пъти. Основният текст винаги е оставал непроменен, но разделът с благодарности в сравнение с първото издание претърпя промени (първото издание съдържаше известния разширен раздел с благодарности, по-късно съкратен), а уводът беше променян и допълван няколко пъти. Бъртън Улф ( Бъртън Улф), журналист и ранен член на Църквата на Сатаната, е автор на въведението, което е публикувано в книгата през годините. Питър Гилмор, сега Върховният свещеник на Църквата на Сатаната, написа ново въведение, което замени текста на Бъртън Улф и сега е включено в изданието на Сатанинската Библия, започващо с. University Press публикува The Satanic Bible и The Satanic Rituals в твърди корици, но тези издания отдавна не са отпечатани и са превърнати в книги втора употреба (някои копия в eBay се продават за повече от 1000 долара).

Раздели от "Сатанинската Библия"

Сатанинската Библия, в допълнение към въведението от други, е разделена на четири раздела под следните заглавия:

Книга на сатаната

В този раздел ЛаВей също въвежда термина психически или духовен вампир за първи път, който се отнася до хора, които „черпят жизнена сила от други хора“. Сега този термин, синоним на израза "енергиен вампир" (вероятно по-често използван на руски), е включен в активния речник на много хора. Авторът предлага да се избягва всякаква връзка с психически вампири, които се опитват да играят на човешкото чувство за вина. В края на „Книгата на Луцифер“ ЛаВей предупреждава за „псевдосатанисти“.

Книгата на Велиал

Съдържание "Сатанинската Библия"

Вижте също

• Дяволски имена

Други книги от А. Ш. ЛаВей

• "Сатанинска вещица"
• "Сатанинските ритуали"
• "Дяволската тетрадка"
• Библията на проклетите

Връзки

• Църквата на Сатаната - официален сайт
• Сатанинската Библия, както и Единадесетте земни правила и Деветте сатанински греха.
• (М., 1996)
• А. Ш. ЛаВей, "Сатанинската вещица"
• A. Sh. LaVey, "Сатанизъм" () - монография, чийто материал е включен в "Сатанинската Библия"
• Интервю с Питър Гилмор, автор на въведението към последното издание на Сатанинската Библия

Библиография

• ЛаВей, Антон Шандор. Сатанинската библия(Avon, 1969, ISBN 0-380-01539-0).
• ЛаВей А. Ш.Сатанинската Библия. М.: Unholy Words, Inc. (RCC),.

В света има огромен брой религии, техните изповедания и секти, всяка от които проповядва своите ценности. Повечето религии имат свой собствен бог, богове или създания, които се почитат от адепти.

Всеки знае, че има само три световни религии – християнство, ислям и будизъм. Всеки от тях има своя собствена свещена книга, която съдържа всички знания за религията и нейните канони. За християните това е Библията, за мюсюлманите - Коранът, за будистите - Трипитака.

Освен Бог, който е почитан от хората, има и антипод – същество с негативна енергия, което кара хората да правят неща, които противоречат на определена вяра. Най-популярното същество в тази категория е дяволът.

Той има много имена – Дявол, Дявол и др. Има много теории за произхода му. Основната теория е, че дяволът е Луцифер, паднал ангел.

Историята на Луцифер е позната на много хора, които имат нещо общо с християнството. Той беше ангел и служи на Бога. Луцифер беше красив, умен и бърз, много ангели го почитаха, обръщаха се към него за съвет и го слушаха.

В един момент ангелът решил, че самият той може да управлява Божиите създания, тъй като е силен и умен. След като започнал бунт, Луцифер вярвал, че ще заеме мястото на Бог и ще стане върховен владетел на всички създания.

Той обаче подценяваше силата на Бог и затова революцията не се състоя - битката беше загубена. Ангелът имал слуги, които вярвали в него и били на негова страна – заедно с тях бил изгонен от Рая. И така, падналият ангел Луцифер започна да управлява света на грешниците -. И същите привърженици му помагат в това -

Получихме тази информация от Библията, която е свещена книга сред християните. Малцина знаят, но има друг стих от писанието, наречен Това е огромен ръкопис от 624 страници, за създаването на който са били необходими 160 магарешки кожи.

Легенда за създаване Библията Дяволказва, че е написана от монах. Написването на книгата е от края на 12 - началото на 13 век. Обстоятелствата, при които е създаден ръкописът, са много неясни.

Монахът извърши някакъв грях, за изкупление, за което трябваше да напише книга за една нощ. Не е напълно ясно на кого и защо е трябвало да направи това и какъв грях е извършен. Монахът обаче осъзнал, че не може да се справи за една нощ, затова се обърнал за помощ към Дявола, който помогнал за създаването на ръкописа.

Тук също има много спорен момент – защо монахът се е обърнал към, а не към Бог, защото е бил служител на църквата? Освен това той вече имаше грях, така че защо реши да влоши и без това несигурното си положение? За съжаление няма отговори на тези въпроси. Но има легенда за създаването на книгата и ние започваме от нея.

Специалист по ръкописи от Националната библиотека на Чешката република смята, че това писание е съставено от един монах за дълъг период от най-малко 10 години. Първоначално книгата се състои от 640 страници, но в четим вид са оцелели само 624. Подчертава се също, че вероятната дата на създаване на книгата е началото на тринадесети век.

Има напълно разбираемо съдържание. Разбира се, заглавието на книгата е свързано с ръководства за употреба, страшни изображения и други неприятни неща, но това не е така. По-точно, почти не е така – в книгата все още има ужасни и странни образи. Като цяло 624 страници съдържат:

• Нов завет;
• Старият завет;
• „Етимология” от Исидор Севилски;
• „Еврейската война” от Йосиф Флавий;
• истории за проповедници;
• различни форми на конспирации;
• чертежи
• и други.

Противно на спекулациите, той никога не е бил забранен, а някои поколения монаси дори са изучавали Светото писание от него. Прави впечатление, че на страница 290 е изобразен портрет на Сатана.

Изглежда доста плашещо: зъба уста, рога, израстък на главата, четирипръсти нокти ръце и крака. Погледът му е достатъчно луд, погледът му дори потръпва. От тук идва познатото описание на Дявола – от неговата Библия.

И ако в обикновената християнска Библия е посочено, че Луцифер приема формата на светъл човек, тогава, очевидно, тук е изобразена истинската му същност. Както вече споменахме, до днес са оцелели само 624 страници от 640 - 16 страници са безнадеждно развалени.

Осем страници пред портрета на дявола и осем след него са пълни с мастило, така че вече не е възможно да ги възстановят и разчетат.

Всъщност писанията не съдържат зловещи данни, тайни или информация, които преди са били неизвестни. Това е проста книга, но невероятно ценна. И стойността му не е във факта, че уж е написана с участието на Сатана.

Основната стойност се крие във факта, че писанията са оцелели до наши дни в добро състояние. Освен това размерите на книгата са впечатляващи – дълга е около 90 см, широка е около 50 см, тежи 75 килограма.

Не е толкова лесно да преместите такъв том дори от мястото му, камо ли да го носите със себе си, като стихосбирка. Разбира се, ръкописът има голяма стойност като древна книга, чиито текстове могат да бъдат намерени и днес.

Този том е написан от един монах, според различни източници името му е или Герман, или Собислав. Писането продължи или една нощ насаме със Сатана, или 10 години.

Писането е извършено в манастира на град Подлажице, който се намира на около 100 км от столицата на Чешката република. След това книгата беше премествана няколко пъти и всеки път носеше някакво нещастие.

Това е мнението на служителите на църквите, в които се съдържа писанието, но не се знае със сигурност дали това е вярно или е случайно съвпадение. Например в началото на 14-ти век писанията се съдържат в град Кутна Хора. В същото време в града идва чума и в резултат на болестта умира почти цялото население. Разбира се, всички удари отидоха в една невинна книга, въпреки че кой знае ...

В момента се съхранява в Швеция, Стокхолм. Писанието е собственост на Националната библиотека на Швеция. Книгата идва тук след края на Тринадесетгодишната война, когато е донесена като трофей.

Това се случва през 17 век и оттогава не са забелязани мистични съвпадения и нещастия, донесени от книгата.

Защо точно "Библията на дявола"

Както виждаме, книгата не носи никакъв ужас с изключение на портрета на Сатана. Това отчасти е причината да бъде наречена Библията на дявола. Също така това име идва от легендата за писането, в която, както се твърди, е участвал самият дявол.

Друга версия, според която следва, че книгата е спечелила името си, е вече описаната масова смърт на жителите на град Кутна Хора.

За съжаление е невъзможно да се разбере какво има на 8-те страници пред портрета, които са пълни с мастило. Също така е невъзможно да се разбере какво е написано на 8-те откраднати страници. Кой знае, може би именно те носят проклятието, което убива хората заради чумата в началото на 14 век.

В момента само представители на Националната библиотека на Швеция, където се съхранява писанието, имат право да разлистват страниците. Освен това ръцете им трябва да са в ръкавици, а страниците трябва да се обръщат възможно най-внимателно.

За щастие в света има няколко копия. Библията Дявол, които са дадени в съвременен формат – съдържат същите текстове и фигури като оригинала.

Антон Шандор ЛаВей е човекът, когото пресата нарече „Черният папа“. ЛаВей извади сатанизма от ъндърграунда и беше първият, който официално използва термина „църква“ за обозначаване на създадената от него организация. Автор е на редица книги, от които най-популярни са три: „Сатанинските ритуали“, „Пълната вещица“ и най-известното му произведение „Сатанинската Библия“. За много християни ЛаВей и известната му книга „Сатанинската Библия“ са символи на сатанизма. Много хора в различни страни по света го смятат за свой идол, мнозина го проклинат. Дълго време духовното наследство на този човек, благодарение на "желязната завеса", не достигна до Русия, сега ситуацията е различна, за много от нашите сънародници въпросът за духовното самоопределение е остър, а Лави, като алтернатива на християнството, се разглежда доста сериозно. Тази статия е предназначена предимно за тях, както и за всички, които се интересуват от тази тема. Кой беше ЛаВей? Защо той има много последователи? Можете ли да се доверите на неговите произведения и да изградите своя духовен живот върху тях? На тези и други въпроси ще се опитаме да отговорим в тази работа. Основен обект на анализ ще бъде "Сатанинската Библия", за която ще кажем няколко думи, преди да преминем към биографията на ЛаВей.

Сатанинската Библия е написана през 1969 г. в Съединените щати, издадена от Avon Books през същата година и оттогава е преиздавана няколко пъти. Основният текст остана същият, бяха направени промени в раздела за благодарности, уводът беше променен няколко пъти. Въведението за ранното издание на Сатанинската Библия е написано от Бартън Улф, в следващите издания това въведение е премахнато и заменено с въведение от Питър Гилмор. При написването на статията е използвана версия с предговор от Бартън Улф. За съжаление авторът не успя да намери печатно копие на Сатанинската Библия, така че трябваше да се обърна към Интернет. Сравнявайки редица версии на „Сатанинската Библия“, публикувани на различни сайтове, авторът стига до заключението, че основните разлики се крият в наличието или отсъствието на предговора на Улф, както и в качеството на превода. Очевидно са направени няколко превода, които се различават в детайлите, докато семантичното значение на книгата всъщност не се променя. Заглавията на главите, в зависимост от превода, може да звучат малко по-различно, но все пак разпознаваеми. Сатанинската Библия е разделена на четири раздела: Книгата на Сатана, Книгата на Луцифер, Книгата на Велиал и Книгата на Левиатан. В бележките под линия авторът решава да не споменава тези имена, тъй като според него заглавието на главата е достатъчно, за да се намери цитат в книгата. Като се има предвид, че намирането на „Сатанинската Библия“ на руски език в Интернет не създава никакви проблеми (според автора те дори са твърде много!), авторът не е посочил конкретни ресурси, в които е публикувана. Всеки може да намери тази книга без затруднения, разбира се, ако все още има желание да я прочете, след като прочете тази статия.

Първо, нека се запознаем с биографията на ЛаВей, представена от неговите последователи. Тази биография е изложена в книгата на неговия ученик и свещеник на „Църквата на Сатаната“ Бартън Улф „Отмъстителят на дявола“ (Burton H. Wolfe. . Secret Life of a Satanist, 1990). И така, Антон Шандор Лави е роден на 11 април 1930 г. в Чикаго, Илинойс, в семейството на търговец на алкохол. Сред предците му има грузинци, румънци, елзасци. Бабата на ЛаВей била с циганска кръв и от детството разказвала на ЛаВей истории за вампири и магьосници. От ранна възраст Лави се интересува от мистична литература. През 1942 г., когато ЛаВей е на 12 години, той започва да се интересува от военни дела и започва да се интересува от литература с военна тема. По време на следването си в училище ЛаВей прекарва много време в изучаване на окултизма. На 10 години се научава сам да свири на пиано, на 15 става втори обойст в Големия симфоничен оркестър на Сан Франциско. В последната си година Лави напуска училище, уж заради училищната програма, която го отегчава. Той напуска къщата и се присъединява към цирка на Клайд Бийти като работник в клетка. В цирка ЛаВей храни тигри и лъвове. Треньорът Бийти, забелязвайки, че ЛаВей не се страхува от хищници, го прави свой помощник. Един ден вътрешният цирков музикант се напива преди шоу и ЛаВей го замества. След този инцидент ръководството на цирка напуска мястото на музикант вместо него и уволнява предшественика му. На 18-годишна възраст ЛаВей напуска цирка и се присъединява към карнавала, където става асистент на магьосник и овладява хипнозата. През 1951 г., на двадесет и една годишна възраст, ЛаВей се жени. След брака ЛаВей напуска карнавала и влиза в катедрата по криминология в Градския колеж на Сан Франциско. Интересно е да се отбележи: последователите на ЛаВей твърдят, че по това време той става любовник на Мерилин Монро за кратък период от време. След това започва работа като фотограф в полицейското управление на Сан Франциско. Според неговите биографи там той се сблъсква с прояви на насилие и си задава въпроса: как може Бог да допусне съществуването на злото? В търсене на отговор на този въпрос ЛаВей се гмурва с глава в окултизма и в последната априлска нощ на 1966 г. (Валпургиева нощ), в съответствие с магическата традиция, той бръсне главата си и обявява създаването на „Църквата на Сатаната“. " За да се идентифицира като служител на тази "църква", той започва да носи пасторска яка и черен костюм. В първите години на "църквата" Лави разделя времето си между извършване на сатанински ритуали (които самият той създава) и изучаване на окултизма. След като неговата "църква" се засилва, той написва известните си книги. Неговите биографи твърдят, че ЛаВей се е консултирал за редица филми на ужасите и дори е действал като актьор. През целия си живот ЛаВей беше придружен от скандали, той неизменно беше един от любимите герои на светската преса. През 1997 г., на 31 октомври, по време на Хелоуин, ЛаВей умира. Сега нека се запознаем с учението, което ЛаВей завеща на своите ученици.

Нека започнем запознанството си с изброяване на деветте сатанински заповеди, с които ЛаВей започва книгата си. Авторът ще цитира тези заповеди без никакви коментари.

1. Сатана представлява снизхождението, а не въздържанието!

2. Сатаната олицетворява същността на живота вместо неосъществими духовни мечти.

3. Сатана представлява неопетнена мъдрост вместо лицемерна самоизмама!

4. Сатана представлява милост към онези, които я заслужават, вместо любов, пропиляна за ласкатели!

5. Сатаната олицетворява отмъщението и не обръща другата буза след удар!

6. Сатана представлява отговорност към тези, които отговарят, вместо да се занимава с духовни вампири.

7. Сатана представя човека като просто друго животно, понякога по-добро, по-често по-лошо от тези, които ходят на четири крака; животно, което поради своето "божествено, духовно и интелектуално развитие" се превърна в най-опасното от всички животни!

8. Сатана представлява всички така наречени грехове, тъй като те водят до физическо, умствено и емоционално удовлетворение!

9. Сатана е бил най-добрият приятел на Църквата по всяко време, подкрепяйки нейния бизнес през всичките тези години!

ЛаВей беше сатанист. Кой или какво беше Сатаната за него? Както написа ЛаВей: „Повечето сатанисти не приемат Сатана като антропоморфно създание с раздвоени копита, опашка с пискюли и рога. Той просто олицетворява силите на природата - Силите на мрака, наречени така само защото никоя религия не си е направила труда да вземе тези сили от мрака. Науката също не е успяла да приложи техническа терминология към тези сили. Те са като плавателен съд без кран, който много малко хора са използвали, тъй като не всеки има способността да използва инструмент, без първо да го разглоби и без да дава имена на всички части, които го карат да работи."Както можете да видите, за ЛаВей Сатаната е природна сила, безлична по своята същност. Лави вярваше, че на Сатана е дадена ролята на зъл герой само защото олицетворява плътските, телесните аспекти на човешкия живот. Сатана, от друга страна, като лична сила, ангелът на мрака, е измислен от водачите на християните, за да ги управлява, като ги плаши със своето съществуване. Интересно е да се отбележи, че ЛаВей отрече идеята за „продажба на души“ на Сатана от своите последователи, според него това твърдение също е мит, който християнските лидери са измислили, за да контролират своето стадо, като разказват „приказки“ за сатанизма .

Какъв е възгледът на ЛаВей за Бог? LaVey написа: „Много популярно погрешно схващане е, че сатанистът не вярва в Бог. Концепциите за „Бог“, както се тълкуват от човека, са се променили толкова много през вековете, че сатанистът просто приема този, който му подхожда най-добре.Според ЛаВей боговете са измислени от хората. Следователно за „Сатанист…“, „Бог“, без значение с какво име е наименуван или дори не е наименуван изобщо, се разглежда като вид балансиращ фактор за природата и няма нищо общо със страданието. Това е мощна сила, която прониква и поддържа баланса на цялата Вселена, твърде безлична, за да се грижи за щастието или нещастието на същества от плът и кръв, живеещи върху топка кал, която е нашият дом."Доктрината за Бога в „Сатанинската Библия“ е много неясна, но очевидно е близка до възгледите на теософите по този въпрос: Бог е като някаква безлична енергия, излята в Космоса. За всичко, което се случва в света, са отговорни само хората и силите на "действието и реакцията на Вселената".

В учението на ЛаВей няма нито ад, нито рай; всичко, което човек има, той има "тук и сега". ЛаВей отрече закона за прераждането. По-специално той написа: „Ако в този живот няма нищо, в което човек би могъл да изрази своето достойнство, той се забавлява с мисълта за „предстоящите животи”. На вярващ в прераждането не му хрумва, че ако неговият баща, дядо, прадядо и т.н. създаде "добра карма", като се придържа към същите вярвания и етика като своите - защо тогава той живее в трудности, а не като махараджа? Вярата в прераждането предоставя прекрасен фантастичен свят, в който човек може да намери подходящ начин да изрази егото си, като същевременно твърди, че го разтваря."Вярата в прераждането според ЛаВей е просто самоизмама. Не може обаче да се твърди, че учението на ЛаВей напълно отрича живота след смъртта. Лави вярва, че е възможно да се живее след смъртта, въпреки че не развива тази част от своето учение, само леко засяга този въпрос. По-специално той написа: „Сатанизмът... насърчава своите поклонници да развият добро, силно его, което им дава самочувствието, от което се нуждаят, за да бъдат жизненоважни в този живот. Ако човек е бил доволен от живота си през живота си и се е борил докрай за своето земно съществуване, нищо друго освен егото му няма да откаже да умре, дори и след изчезването на плътта, която го съдържа..."... Лейви отрече смъртта като духовно пробуждане за нов живот. Разкривайки своето учение по този въпрос, той пише: „Смъртта в много религии се представя като голямо духовно пробуждане (разбира се, за тези, които се подготвят за отвъдния живот). Тази концепция е много привлекателна за тези, чийто живот не ги задоволява, но за тези, които са научили всички радости, които животът може да предложи, смъртта се разглежда като един вид голям и ужасен катаклизъм, страх от по-висш авторитет. Така трябва да е. И именно жаждата за живот позволява на плътския човек да продължи живота след неизбежната смърт на телесната му обвивка."

Какво е сатанизмът от гледна точка на ЛаВей? Както той написа: „Сатанизмът е откровено егоистична, безмилостна философия. Тя се основава на вярата, че човешките същества са естествено егоистични и жестоки, че животът е естествен подбор според Дарвин, борба за оцеляване, в която побеждават най-способните, че Земята ще отиде при тези, които се борят за победа в непрестанната конкуренция, която съществува във всяка джунгла, включително урбанизирано общество”.Сатанизмът е вид „контролиран егоизъм“ и се основава на „естествени човешки инстинкти“. Основната му цел е да задоволи тези „естествени инстинкти” на сатаниста. Сатанизмът по същество е форма на нихилизъм, изроден хедонизъм. LaVey написа: „Сатанизмът одобрява действията на своите последователи, когато дават свобода на естествените си желания. Това е единственият начин да станете напълно удовлетворен човек без разочарования, които могат да навредят на вас и на околните. Тази фраза съдържа най-опростеното описание на значението на сатанинската вяра.Една от основните цели на сатанизма е материалният успех. В "църквата" на ЛаВей дори има специални ритуали, които допринасят за материалното благополучие.

Трябва ли сатанистът да върши само зло? Трябва да се отбележи, че ЛаВей отхвърля християнската концепция за добро и зло. В неговата доктрина има само „естествени инстинкти”, а доброто и злото са фантазиите на „слабите” хора, които той нарича „мазохисти”. Следователно сатанистът не трябва да върши зло или добро безотказно, той просто прави това, което иска, без да се тревожи твърде много за степента на морал или неморалност на своите действия. Както написа ЛаВей: „Сатанизмът не е религия на бялата светлина; това е религия, която е плътска, светска, телесна - всичко, над което владее Сатана, е олицетворение на Левия път. ... Сатанизмът е единствената религия, позната на света, която приема човек такъв, какъвто е в действителност, и предлага обосновка за превръщането на лошото в добро, вместо да се стреми да унищожи лошото."Логичната последица от тази философия е приемането на нормата на това, което се счита за грях в християнството. LaVey написа: „Християнската вяра определя седем смъртни гряха: алчност, гордост, завист, гняв, лакомия, похот и мързел. Сатанизмът се застъпва за угаждане на всеки от тях, ако това води до физическо, духовно и емоционално удовлетворение."Грехът е естествен за ЛаВей, пише той: „Сатана никога не се нуждаеше от набор от правила, тъй като естествените жизнени сили поддържаха човека „в грях”, с цел самосъхранение на човека и неговите чувства.

Как трябва да се отнасяте към ближните си според „Сатанинската Библия“? ЛаВей пише за възмездието на другите: „Сатанизмът се придържа към модифицирана форма на Златното правило. Нашата интерпретация е следната: „Отдавайте на другите това, което са ви отплатили“, защото ако „Вие отплащате на всички, както биха ви отплатили“ и те в отговор се отнасят зле с вас, самата човешка природа е отвратена да продължава да се отнася ги с уважение. Бихте могли да се отплатите на другите, сякаш те са ви се отплатили, но ако вашата любезност не е върната, с тях трябва да се отнасят с яростта, която заслужават.”

ЛаВей отхвърли християнската концепция за покаяние. По-специално той написа: „Когато сатанистът направи нещо нередно, той осъзнава, че е естествено да прави грешки - и ако наистина се разкае за това, което е направил, той ще се поучи от това и няма да направи същото отново. Ако той искрено не се разкае за това, което е направил и знае, че ще продължи да прави същото отново и отново, няма нужда той да се изповядва и да моли за прошка."Според Лави няма смисъл от покаяние, ако човек знае, че ще продължи да греши. Максимумът, за който сатанистът може да се разкае, е да направи грешка, и то при условие, че иска.

Любовта към LaVey е просто емоция. В книгата си той обръща много внимание на сексуалната свобода. По-специално той написа: „Сатанизмът насърчава сексуалната свобода, но само в истинския смисъл на думата. Свободната любов, в сатанинското разбиране, може да означава свободата точно на това – дали да бъдеш верен на един човек или да дадеш воля на сексуалните си страсти с толкова хора, колкото смяташ, че е необходимо, за да задоволиш индивидуалните си нужди.”В неговото преподаване няма твърда инсталация всеки да се отдава на оргии, по-скоро той насърчава учениците си в сексуалната сфера да правят това, което им харесва. Лейви продължава: „Сатанизмът не одобрява оргиастични дейности или извънбрачни връзки при тези, за които това не е естествена склонност. Твърде много биха били неестествени и дефектни, за да бъдат неверни на своите избраници. За други сексуалната привързаност към един човек би била разочароваща. Всеки сам решава коя форма на сексуална активност е най-подходяща за неговите индивидуални нужди. ... Сатанизмът толерира всяка форма на сексуална активност, която отговаря правилно на вашите нужди, независимо дали е хетеросексуална, хомосексуална, бисексуална или дори асексуална, по ваш избор. Сатанизмът също така одобрява всеки фетиш или отклонение, което подобрява или обогатява сексуалното ви представяне...".Единственото ограничение за секса, според Лави, е сексът да не вреди на другите. Можете да се включите във всякакъв вид сексуално извращение, ако партньорът ви е съгласен с това. В същото време, според ЛаВей, истинският сатанист не се занимава повече със секса, отколкото с всяко друго желание.

Как се чувстваше ЛаВей по отношение на жертвата? Тук трябва да се отбележи, че авторът на статията, преди да я напише, отдели много време в запознаване с различни сатанински форуми и сайтове, от които разбра, че сатанизмът не е едно, интегрално движение, по-скоро е набор от различни групи, често с различни възгледи по едни и същи въпроси. Несъмнено има сатанисти, които прибягват до кървави жертви (поне във форумите, в които обсъждат тази практика), най-често животни, въпреки че, очевидно, има убийства на хора, поне специални забрани за това в тяхната идеология авторът не е открит. Но що се отнася до ЛаВей, той беше двоен по отношение на практиката на жертвоприношение. От една страна той отрече: „При никакви обстоятелства сатанистът не принася в жертва животно или дете!“От друга страна, той твърди това „Символично жертвата е унищожена чрез клевета или проклятие, което от своя страна води до физическо, духовно или емоционално унищожаване на „жертвата“ по начини, които след това не могат да бъдат приписани на магьосника. Сатанистът прави човешки жертви само когато може да служи на две цели едновременно: да освободи магьосника от злото под формата на проклятие и, което е по-важно, да се отърве от много отвратителен и заслужаващ индивид... имате пълното право да (символично ) да ги унищожи и ако проклятието ви доведе до истинско унищожение, утешавайте се с мисълта, че сте послужили като инструмент за избавяне на света от вредителя (кой е вредителят, сатанистът решава на воля. - В.П.)! Ако някой пречи на вашия успех или щастие, вие не му дължите нищо! Той заслужава да бъде смачкан под палеца!" ...Целта на ритуала на жертвоприношението (за тези, които го извършват), според Лави, е да освободи енергията, съхранявана в кръвта на убитата жертва. Освен това основното в този обред е не толкова в проливането на кръв, колкото в мъченията на жертвата преди смъртта. Може би Лави не е практикувал жертвоприношение на животни и още повече хора, но той не отрича възможността да се убие с магически методи всеки човек, когото сатанистът счита за свой враг.

Как се чувстваше ЛаВей за Черната меса? Той вярваше, че тя е литературна измислица. Тъй като в черната меса е било необходимо да се използват свещи, направени от мазнината на некръстени деца, свещениците, според него, са използвали този „мит“, за да уплашат „бедните“ майки и да ги подтикнат да кръстят децата си и по този начин най-много обогати Църквата. LaVey написа: „Вярва се, че сатанинската церемония или служба винаги се нарича Черна литургия. Черната меса НЕ е церемония, практикувана от сатанисти, сатанистът би й намерил само едно приложение - като психодрама. Продължавайки по-нататък, трябва да се отбележи, че Черната меса не означава непременно, че всички нейни участници са сатанисти. В основата си Черната литургия е пародия на религиозната служба на Римокатолическата църква, но също така може свободно да бъде транспонирана в сатира във връзка с всяка друга религиозна церемония.

Основните сатанински празници са Валпургиева нощ (нощта на 1 май) и Хелоуин (навечерието на Вси светии, 31 октомври), както и рожденият ден на сатаниста. LaVey написа: „Сатанистът си мисли: „Защо не бъдете честни със себе си и ако Бог е създаден по мой образ и подобие, защо не се смятате за този бог?“ Всеки човек е бог, ако се смята за такъв. Така че сатанистът празнува рождения си ден като най-важния празник в годината."

Магията заема специално място в учението на ЛаВей. Той определя магията като: "Промяната на ситуации и събития в съответствие с волята на човек, невъзможна с използването на конвенционални методи."Лави не дели магията на бяла и черна, вярвайки, че целта на магията е постигане на сила и задоволяване на лични желания. По-специално той пише: „Всеки, който се преструва, че се интересува от магия или окултизъм по причини, различни от постигането на лична власт, е най-лошият пример за фанатизъм и лицемерие… Обикновено се смята, че бялата магия се използва само за добри и безкористни цели, а черната магия ни се преподава – само за егоцентрични, или „зли“ дела. Сатанизмът не тегли разделителна линия. Магията е магия, независимо дали се използва, за да помогне или да пречи. Сатанистът, тъй като е магьосник, трябва да може сам да решава кое е справедливо и след това да използва силите на магията, за да постигне целта си."В същото време ЛаВей даде много ниска оценка на повечето произведения по магия, разпространени в съвременното общество. Той написа: „… С малки изключения, всички трактати и книги, всички „тайни” гримоари, всички „велики произведения” върху магията не са нищо повече от мръсна измама, греховно мърморене и езотеричен бърборене на хроникьорите на магическото знание, които не могат или не желаят да предоставят обективна гледна точка по този въпрос. Писател след писател, опитвайки се да обозначи принципите на "бялата и черната магия", успяха само да замъглят обекта на разглеждане, че човек, който самостоятелно изучава магия, провежда своите учения за глупав стои в пентаграма в очакване на появата на демон, разбъркване на тесте карти, за да предскаже бъдеще, което губи картите, имат свое собствено значение, а присъствието на семинари гарантира само сплескване на егото му (и в същото време на портфейла му); и в резултат на това се прави да изглежда като кръгъл идиот в очите на тези, които са научили истината!" ...

Към кого от предшестващите го водачи на сатанизма Лави се отнасяше със симпатия? Той вярвал, че ритуалите, създадени от известния сатанист Алистър Кроули, са му най-близки по дух. Но Lavey намери редица недостатъци при него: Освен очарователна поезия, алпинизъм и бегъл познания за някои магически дрънкулки, животът на Кроули беше пример за позиране и опити да изглежда по-лош, отколкото беше в действителност. Подобно на своя съвременник, преподобният (?) Монтегю Съмърс, Кроули без съмнение прекарва живота си с език, притиснат към бузата, но днешните последователи на Кроули успяват да разчетат езотеричното значение във всяка дума.“Всъщност ЛаВей се смяташе за върхът на сатанизма, което обаче не е изненадващо предвид егоцентризма, който стои в основата на всичките му учения.

Както бе отбелязано по-горе, сатанизмът се състои от много групи, които могат да имат значителни различия в своите учения и практики. ЛаВей в никакъв случай не е универсално признат авторитет сред сатанистите; много от тях са критични към него. Ето защо би било препоръчително да кажем няколко думи за критиката, на която подложиха ЛаВей, въпреки че тази критика не носи характера на „богословска“ полемика.

В самото начало на статията, излагайки биографията на ЛаВей, споменахме, че тя не отговаря съвсем на исторически факти. Нека се обърнем към нейните критици. Бяха извършени проучвания на неговата биография, което доведе до написването на следните произведения: Алфред Кнопф „Свети и грешници“ (Knopf, A. светци и Грешници», Нов Йорк, 1993) и Майкъл Акино "Църквата на Сатаната" (Акино, М. « В църква на Сатана», Сан Франциско: храм на Комплект, 1983). Авторът иска да запознае читателите с някои от изводите на тези изследвания.

На първо място, според показанията на роднини на ЛаВей, баба му не е била циганка, а украинка. На петнадесетгодишна възраст ЛаВей не свири със Симфоничния оркестър на Сан Франциско, тъй като през 1945 г. такъв оркестър просто не съществуваше. През 1947 г. ЛаВей не избяга от дома и не се присъедини към цирка, свидетелстват за това неговите роднини и цирковите книги на Клайд Бийти. Мерилин Монро също никога не е била любовница на ЛаВей. Освен това тя никога не е работила като стриптийзьорка в клуба, където ЛаВей уж я е срещнал. Пол Валентайн, собственикът на театър Бурлеска на маите, свидетелства за това. ЛаВей никога не е работил като фотограф за полицейското управление на Сан Франциско. Поне в архивите на тази институция няма информация за него. Това е мит, а историята е, че на Валпургиева нощ през 1966 г. ЛаВей обяви създаването на „Църквата на Сатаната“. Всъщност по това време Лави подготвяше лекции по окултизма, което носи много малко приходи, а бъдещият издател на книгите му Едуард Вебер препоръчва да създаде своя собствена „църква“, за да привлече вниманието на журналистите. Така през лятото на 1966 г., в съобщенията на своите лекции, ЛаВей за първи път започва да се нарича „свещеникът на Църквата на Сатаната“. Това е мит и твърдението, че ЛаВей е бил технически консултант във филма "Бебето на Розмари", режисиран от Роман Полански, и също играе ролята на дявола в него. Всъщност, според продуцентите на този филм Уилям Касъл и Джийн Гутовски, във филма не е имало „технически консултанти“. Освен това Полански и Лави никога не са се срещали. А ролята на дявола във филма беше изиграна от неизвестен млад танцьор. Какво общо имаше ЛаВей с бебето на Розмари? През 1968 г., на премиерата на този филм в Сан Франциско, администрацията на киното, в което трябваше да бъде показан, помоли ЛаВей да го рекламира, което ЛаВей направи. Сега за известната книга на ЛаВей Сатанинската Библия. В края на шейсетте години на ХХ век в Америка има голям интерес към сатанизма и Avon Books помоли ЛаВей да напише книга на тази тема. Беше подписано споразумение, но ЛаВей нямаше време да напише книгата в сроковете, посочени в споразумението, и тогава той прибягва до плагиатство. Неговата The Satanic Bible заимства от следните книги: Ragnar Redbeard, Might is Right, Port Townsend: Loompanics (препечатка), 1896, Aleister Crowley's Equinox, Ein "Atlas Shrugged" Rand. Лави умира не на 31 октомври 1997 г. на Хелоуин, както твърдят неговите последователи, а на 29 октомври, според смъртен акт No 380278667, подписан от д-р Джайлс Милър.

Сега нека видим как се е отнасял ЛаВей към религиите. Преди всичко той вярваше в това „Религиите трябва да бъдат поставени под въпрос. Никаква морална догма не трябва да се приема на базата на вяра, нито едно правило на преценката не трябва да се обожествява. В моралните кодекси няма първична святост."И тази позиция не е изненадваща, като се има предвид, че той вярваше в това “Човекът винаги е създавал богове, а те не са го създавали”; „Всички религии от духовно естество са измислени от човека. С нищо друго освен плътския си мозък, той създаде цяла система от богове. Човек има его, своето скрито „аз“ и само защото не е в състояние да се примири с него, той е принуден да го изолира извън себе си в някакво велико духовно създание, наречено „Бог“.Всъщност ЛаВей отрече всички световни религии, смятайки само за собствената си истина. По-специално той написа: „Източните мистични вярвания са научили хората да докосват пъпа си с глави, да стоят на главите си, да се взират в празни стени, да избягват етикети в ежедневието и да се ограничават във всяко желание за материално удоволствие. Сигурен съм обаче, че сте виждали толкова много така наречени йоги със същата неспособност да се откажат от тютюнопушенето като всички хора или „възнесени“ будисти, които стават толкова възбудени като „по-малко разсеян“ човек, когато се срещнат с човек от противоположни, а в някои ситуации и един и същи пол. Помолени обаче да обяснят причината за тяхното лицемерие, тези хора се отдръпват в неяснотата, която характеризира вярата им – никой не може да ги осъди, без да получи директни отговори. Прост факт по своята същност – този тип хора, обръщайки се към вярата, изповядващи въздържание, стигат до снизхождение. Техният принудителен мазохизъм е причината да изберат религия, която не само пропагандира себеотрицанието, но и го насърчава и освен това им дава осветен начин да изразят мазохистките си нужди. Колкото повече злоупотреби могат да понесат, толкова по-святи стават."Всички религиозни хора, с изключение на сатанистите, са мазохисти за ЛаВей. Нещо повече, мъченичеството за вяра, когато хората приемат смъртта в името на предаността към Бога и нежеланието да Го предадат, ЛаВей също обявява за форма на мазохизъм. Той написа: "... да дадеш собствения си живот за нещо, което не е лично, като политически или религиозни убеждения, не е нищо повече от най-висшата проява на мазохизъм."Остава под въпрос дали ЛаВей е категоризирал вярванията си като „лични“ или не. Можеше ли да умре за вярата си, или щеше да я захвърли настрана, ако е необходимо? Ако обаче религията се възприема като бизнес проект, тогава наистина е глупаво да се умре за такава религия.

Като се има предвид, че в Русия основният противник на сатанизма е християнството, би било редно да се обърне специално внимание на въпроса за отношението на ЛаВей към християнството. Четейки Сатанинската Библия, авторът на статията беше изумен от това как тя може да бъде изкривена и оклеветена. Напълно възможно е обаче това да се дължи не само на желанието на ЛаВей да омаловажи християнството, но и на елементарното невежество на автора на Сатанинската Библия по този въпрос. Във всеки случай авторът не само ще се опита да опише основните обвинения, отправени от ЛаВей срещу християните, но и ще се осмели да им даде своя собствена оценка, както и да разбере доколко тези обвинения са основателни. И така, как се чувстваше ЛаВей за християнството?

Не е трудно да се досетим, че ЛаВей не харесва християнството. В книгата си Сатанинската Библия, описваща християнството, той използва техника, която активно се използва от войнствените атеисти в бившия Съветски съюз, чиято същност е да оскверни християнството в гротескна форма, която няма много общо с реалността. Като се има предвид, че по-голямата част от последователите на ЛаВей у нас имат бегла представа за християнството (предимно млади хора), тази техника работи добре. Въпреки това, войната с „вятърните мелници“ винаги е била популярно занимание на онези, които критикуват християнството. Поне авторът на статията, докато изучава сектантска литература, непрекъснато се сблъсква със ситуация на активна борба на различни сектантски идеолози със собствено измислено „християнство”. Що се отнася до ЛаВей, на първо място, той смяташе християните за лицемери. По-специално, когато е „работил“ (работил ли е?) като музикант, тогава, според неговите показания: „…Видях мъже, поглъщащи полуголи танцьори с погледите си към карнавала, и в неделя сутринта, когато свирех на орган на евангелистите на палатката в другия край на карнавала, видях същите мъже с техните жени и деца на пейките и тези мъже помолиха Бог да им прости и да ги очисти от плътски желания. И на следващата събота вечерта отново бяха на карнавала или на друго място (чудя се дали Лави присъстваше по едно и също време на карнавала и на „друго място“? - В.П.), угаждайки на желанията си. Още тогава знаех, че християнската църква процъфтява на лицемерие и човешката природа е намерила изход, въпреки всички трикове, с които религиите на бялата светлина я изгориха и изчистиха."Трябва да се отбележи, че лицемерието се осъжда преди всичко от самите християни. Много примери за неговото осъждане могат да бъдат намерени в Свещеното писание (вижте: Матей 6:2; 6:16; 15:7-9; Марк 12:15 и др.) . Апостол Павел също пише за човешката слабост: „Защото не разбирам какво правя; понеже не правя това, което искам, но каквото мразя, го правя” (Рим. 7:15).Така ЛаВей не е открил нищо ново, а фактът, че човек е слаб, е добре известен на християните. Ако човек е слаб, не би ли било разумно да му предложим път, по който той ще стане по-силен? Пътят на борба със страстите е много труден и не всеки достига върховете му. Но има хора, които поне се опитват да направят това и това са християни. А има и хора, които „вървят по течението“ на страстите си, считайки се в същото време за някакъв избраник. Всъщност философията на ЛаВей е философията на слабите хора. Всяко повече или по-малко значимо постижение в този живот изисква работа. Знанието се дава чрез труда, постиженията в спорта също изискват труд. Работата върху себе си също е работа. Lavey по същество приканва своите последователи да „вървят по течението“ на своите страсти. Пътят на ЛаВей е пътят на роб на страстите. Пътят, който превръща човека в животно, в биологична машина. Това обаче не е изненадващо, защото за ЛаВей човекът е просто „животно“. Но къде е свободата тук? Каква е силата и гордостта на сатанистите тук? Задоволяват ли животинските инстинкти? Е, значи кравите живеят от "естествени нужди", инстинкти, затова са крави. Следователно пътят на сатанизма е пътят на слабите хора, на които им липсва силата да обуздаят собствените си инстинкти и които се опитват да оправдаят слабостта си чрез идеологията, изложена в книги като Сатанинската Библия на ЛаВей.

Сатанинската Библия казва, че: „… Църквите основават своето учение върху поклонението на духа и отричането на плътта и интелекта. Той (Лейви – В.П.) осъзнава необходимостта от църква, която отново да издигне човешкия ум и плътските му желания до ранга на обекти на поклонение.“Искам да отбележа, че това твърдение е лъжа. Ако ЛаВей беше изучавал Библията по-отблизо, той щеше да научи, че тя учи по различен начин, по-специално, казва: „Когато мъдростта влезе в сърцето ти и знанието е угодно на душата ти, тогава благоразумието ще те защити, разумът ще те защити, за да те спаси от злия път, от човек, който говори лъжа” (Притчи 2:10- 12).Нещо повече, християнството отрича сляпата вяра, апостол Павел призовава да се изпитва всичко и да се държи на доброто (1 Сол. 5:21). А отричането на плътта е характерно не за християните, а за манихейците, с които християнството се е борило. Манихейците смятали материята за зъл принцип, с който са се борили по-специално чрез умъртвяването на плътта. Християните, от друга страна, отхвърлят идеи като твърдението, че материята може да бъде зла. Що за материя е зло, ако Бог се е облякъл в нея? Материята е създадена от Бог и Бог не е направил нищо зло (Бит. 1:31). Целта на аскетическата практика в християнството не е да се бори с плътта в името на нейното унищожение, това би било самоубийство, непростим грях, а да обуздае страстите, да овладее плътта, което далеч не е същото.

ЛаВей твърди това „... Католиците вярват, че протестантите са обречени да загинат в ада само защото не принадлежат към католическата църква. По същия начин, много схизматични групи в християнската вяра, като евангелските... църкви вярват, че католиците са езичници, които се покланят на идоли."Вярват ли римокатолиците, че протестантите ще „загинат в ада“? Ще трябва да разочароваме сатанистите. Римокатолическата църква смята Мартин Лутер (основателя на протестантството) за еретик, който е отлъчен от църквата, но не вярва, че вината на бащите е в децата. Човек, възпитан в протестантството, не носи отговорност за личната вина на Лутер и следователно няма да гори в ада само защото не е роден сред римокатолици! За да не звучи неоснователно твърдението на автора, нека самите римокатолици изразят отношението си към протестантите: „... тези, които вярват в Христос и са получили действително кръщение, са в някакво, макар и непълно общение с Католическата църква... техните братя в Господа. ... Не малко от нашите братя, които са отделени от нас, изпълняват свещените обреди на християнската религия, които по различни начини, според различните разпоредби на всяка Църква или Общност, без никакво съмнение, могат наистина да генерират изпълнен с благодат живот и трябва да се признае, че те са в състояние да отворят достъп до общение в спасение“.Сега, що се отнася до протестантите, смятат ли римокатолиците за езичници? Като се има предвид, че протестантството е много смътно течение, ще говорим за класически протестанти, лутерани. Мартин Лутер беше много емоционален човек и си позволи да говори много остро за папата. Със сигурност това не му прави заслуга. В писмата си той дори го наричаше „Антихрист“. Въпреки че, за да го оправдае, може да се отбележи, че по онова време всяка полемика рядко минаваше без злоупотреба (маниерите бяха такива). Освен това, както беше споменато по-горе, Мартин Лутер беше много импулсивен човек, което не можеше да не се отрази в книгите и писмата, които пише. Що се отнася до отношението на лутераните към Римокатолическата църква, бих искал отново да наскърбя сатанистите, те не го смятат за езическо. Нека обаче дадем думата на самите лутерани: „Лутер, който хвърли гръмотевици и светкавици в католическата църква на своето време, „римската блудница“, никога не е мислил, че кръщението, извършено върху него точно в тази църква, не е истинско и изисква повторение. И впоследствие лутераните никога и при никакви обстоятелства не позволяват второ кръщение “което би било невъзможно по принцип, ако смятаха римокатолиците за езичници.

Лави не харесваше и християнското тайнство покаяние. По-специално той написа: „... Дори ако човек е живял живота си, без да следва законите на своята вяра, той може в последния си час да изпрати свещеник и да извърши последното си покаяние на смъртния си одър. Веднага ще дотича свещеник или проповедник и ще „уреди“ с Бог въпроса за допускането в Царството небесно...”.Наистина християнството свидетелства за Бог на Любовта, Бог, който е милостив. Бог не е съдия, който се подчинява на официалното законодателство и няма власт над него, Той е Законодателят! В същото време Той поставя милостта над закона на формалната справедливост. Това е видно от притчата за лозарите (Матей 20.1-15). Бог гледа не каква награда трябва да получи човек за делото, което е извършил, а какъв е човекът. Той съди не по формата, а по същността на човешкото. Що се отнася до Тайнството на покаянието, то отново е представено в творчеството на ЛаВей в изопачен вид. Покаянието не е магически обред, в резултат на който греховете автоматично се отстраняват от човек и той отива в рая. Учителите изкривяват християнското учение по такъв начин. Поне Православната църква не възприема това Тайнство по този начин. Тайнството на покаянието е много по-дълбоко от просто магическия акт, с който Лави е свикнал. Християнинът не се разкайва пред свещеник, а преди всичко пред Бога, свещеникът е само свидетел. Трябва също да се отбележи, че не свещеникът прощава греховете, а Бог. Свещеникът само моли Бог за тяхната прошка, но ако Бог види, че няма искрено покаяние (а покаянието е преди всичко промяна на мнението, вътрешна готовност да изключи напълно греха от живота си), човек не е имал се променя вътрешно, тогава няма автоматично премахване на греховете.се случва и човек няма да отиде в никакъв рай, колкото и ритуали на изповед да премине формално.

ЛаВей също разбира "първородния грях" по много особен начин. По-специално той написа: „За да осигури процеса на човешко възпроизводство, природата направи похотта втория най-силен инстинкт след самосъхранението. Осъзнавайки това, християнската църква въпреки това направи блудството „първородния грях“. Така се оказва, че никой не е в състояние да избегне греха. В края на краищата самият факт на нашето съществуване е резултат от греха - Първородния грях."Трябва да се отбележи, че изявлението на LaVey е чиста глупост. За съжаление в творчеството му няма бележки под линия и не става ясно дали самият той е измислил това, което е написал за християните, или е подбрал някаква сектантска литература, която изобилства в Америка. Във всеки случай, доколкото е известно на автора, нито православните, нито римокатолиците, нито протестантите (поне лутераните) отъждествяват "първородния грях" със секса. Самият секс не е грях, освен това Бог го благославя в брака (Бит. 1:28). Блудството е предателство на любим човек. Блудникът се лишава от пълнотата на духовното единство (Матей 19:6) с любимия човек и така отрязва възможността за духовно израстване, поема по пътя на деградацията. В християнството семейството се счита за малка църква, както Исус Христос е едно със Своята Църква, така съпругът и съпругата трябва да бъдат едно с друго. Това единство духовно попълва съпрузите, превежда ги в ново духовно качество, което се губи чрез блудство. Но отново, блудството и "първороден грях" не са едно и също нещо, по-скоро блудството е следствие от "първороден грях", но не е едно и също понятие. Що се отнася до самия „първороден грях“, той се състои в отричането от Бога, в желанието да станем „богове“ без Бога чрез незаконни магически средства, в желанието да се постигне това, без да се полагат усилия, и най-вече в морален труд. „Първородният грях” се проявява у хората като склонност към извършване на греховни дела. Поразително проявление на „първороден грях“ е идеологията на ЛаВей, в която, както самият той призна, основното нещо не е сексът, а служенето на егото му. Така че проблемът с „първородния грях не е в секса, а във връзката на човек с Бога.

Лави разбира забавно християнската доктрина за посмъртното съществуване. Той написа: „Тъй като естествените инстинкти на човека го водят в грях, всички хора са грешници; и грешниците отиват в ада. Ако всички отидем в ада, там ще срещнем приятелите си. Раят трябва да бъде обитаван от много странни същества, ако всичко, заради което са водили праведен живот на земята, е да стигнат до място, където биха могли за вечността дрънка на арфите(подчертано е от нас. - V.P.) ".Трябва да се отбележи, че "естествените инстинкти" на човек не могат да доведат нито до рая, нито до ада. Наличието или отсъствието на греховни стремежи води до там, т.е. — Неестествени инстинкти. Грехът е отказ от Бога, това е просто неестествен стремеж и сега той наистина силно ще засегне посмъртната съдба на всички хора. А християните не смятат да „брънкат на арфи“ и дори не си представят дяволи с тигани в ада. Раят е състояние на битие с Бог, но не е сън или състояние на пълно бездействие, или още повече „бръшкане на арфи“, не, напротив, това е безкрайно израстване в духа чрез познанието на Бог, чрез лично общуване с Него. Що се отнася до ада, адът е място лишено от светлина, място, където няма Бог (въпреки че такова място е възможно!). Във всеки случай адът е място, където Бог, по Неговата благодат, позволява на онези, които искат да живеят без Него, да бъдат, да претворят тази мечта на практика. Адът е място, където човек не познава мира, където е измъчван от неудовлетворени страсти, на които Лави така препоръчва да се отдадете. Страстта може да бъде задоволена, докато има тяло, няма тяло - няма удовлетворение и страстта не изчезва със смъртта на физическото тяло. Адът, в който ще попаднат учениците на ЛаВей, е сам по себе си, въпреки че те не го осъзнават. Като цяло християнството не си поставя за цел да начертае карта на рая или ада, то обръща повече внимание на въпросите за морално подобрение. А как ще е там, ще разберем като стигнем.

Сатана несъмнено е бил най-добрият приятел на църквата в цялата й история, като я е държал в бизнеса през всичките тези години. На фалшивите доктрини за ада и дявола беше позволено да цъфтят твърде дълго благодарение на протестантската и католическата църкви. Без дявола, който да сочи с пръст, десните нямаше да имат друга работа, освен да заплашват своите последователи. „Сатана ни въвежда в изкушение“, „Сатана е князът на злото“, „Сатаната е зъл, лукав, жесток“, предупреждават те, „Ако се поддадеш на изкушението на дявола, ще изпиташ мъките на вечното проклятие и пържи се в ада."
Семантичното значение на думата Сатана е „противник“, „враг“ или „обвинител“. Същата дума "дявол" идва от индийското "деви", което означава "Бог". Сатана представлява опозиция на всички религии, които служат за унищожаване и потискане на човека заради неговите естествени инстинкти. На Сатана е дадена ролята на зъл характер просто защото олицетворява всички плътски, земни и телесни аспекти на човешкия живот.
Сатана, върховният дявол на западния свят, първоначално е бил ангел, чието задължение е било да информира Бог за човешките прегрешения. Едва от XIV век започва да се изобразява като зло създание, получовек - полуживотно с кози рога и копита. Преди християнството да му даде имената Сатана, Луцифер и други, плътската страна на човешката природа е била доминирана от бог, наречен Дионис или Пан и изобразяван като сатир или фавн от древните гърци. Първоначално Пан е бил "добър човек" и символизира плодородието и плодородието.
Когато една нация премине към нова форма на управление, героите от миналото стават разбойници на настоящето. Същото е и с религията. Ранните християни вярвали, че езическите богове са дяволи и че да се занимаваш с тях означава да правиш „черна магия“. Те наричали чудните небесни събития „бяла магия“ и това била единствената разлика между двата „вида“ магия. Старите богове не умряха, те паднаха в Ада и станаха дяволи. Брауни, таласъми и буки (на английски - bogey, bugaboo), които плашеха децата, произлизаха от думите: славянското "Бог" и индийското "Бхага".
Много от удоволствията, почитани преди появата на християнството, бяха забранени от новата религия. Отне само малко оправяне, за да превърне Пан, с неговите рога и разцепени копита, в своята най-завладяваща черта! Неговите атрибути също лесно се трансформираха в наказуеми грехове и метаморфозата стана пълна.
Асоциацията на козата с дявола може да се намери в християнската Библия. Най-свещеният ден в годината, Денят на умилостивението, се честваше с жертвата на две „безупречни“ кози, едната за Господ, а другата за Азазел. Последната коза, съдържаща греховете на хората, беше сервирана за десерт и беше „изкупителна жертва“. Това е произходът на козата, използвана в днешните церемонии, тъй като всъщност в Египет веднъж годишно тя е била принасяна в жертва на Бог.
Човечеството има много дяволи и, разбира се, те се различават по произхода си. Изпълнението на сатанинския ритуал не преследва предизвикването на демони, тази практика се следва от онези, които се страхуват от тъмните сили, събудени от тях.
Предполага се, че демоните са зли духове със свойства да благоприятстват покварата на хората и събитията, които засягат. Гръцката дума за „демон“ означава „дух пазител“ или „източник на вдъхновение“ и, разбира се, теолозите, легион след легион, са измислили тези предвестници на вдъхновение — и всички те са зли, наред с други неща.
Страхливостта на „магьосниците“ на правия път е практиката да извикат подходящия демон (който, вероятно, е миниатюрно копие на дявола), за да изпълни задачата им. В същото време те изхождат от факта, че демонът, като лакей на дявола, е по-лесно контролиран. Окултният фолклор разказва, че само един много „защитен“ или безумно глупав магьосник е в състояние да помисли да призове самия дявол.
Сатанистът не призовава тайно тези „недовършени“ дяволи, а безстрашно събужда онези, които съставляват адска армия от опитни изнасилвачи – САМИТЕ ДЯВОЛИ!
Теолозите са каталогизирали някои от имената на дяволите в своите списъци с демони, но по-долу е даден списък с имената, най-ефективно използвани в сатанинските ритуали. Тези имена и кратки препратки към извиканите богове и богини, които съставляват по-голямата част от създанията, обитаващи Кралския дворец на ада:

ЧЕТИРИМА ПРИНЦЕВЕ НА АД

САТАНА - (еврейски) противник, враг, обвинител, Господар на огъня, Ад, Юг.

ЛУЦИФЕР - (лат.) носител на светлина, просветление, утринна звезда, Господар на въздуха и Изтока.

БЕЛИАЛ - (еврейски) без господар, основа на земята, независимост, господарят на севера.

ЛЕВИАФАН - (еврейски) змия от дълбините, Господар на морето и Запада.

ДЯВОЛСКИ ИМЕНА

(за избягване на объркване те са дадени по азбучен ред в транскрипцията на оригинала)

Абадон - (еврейски) разрушител

Адрамелех - шумерски дявол

Ahpuch (Apuh) - дявол на маите

Ариман - Маздак дявол

Амон - египетски бог на живота и възпроизводството с глава на овен

Аполион - гръцки синоним на Сатана, архдявол

Асмодей (Asmodeus) - еврейският бог на чувствеността и лукса, първоначално - "съдебно същество"

Астарот - финикийската богиня на похотта и похотта, еквивалентна на вавилонската Ищар

Азазел - (еврейски) оръжейник, изобретател на козметика

Баалберит - ханаанският господар на съгласието, по-късно превърнат в дявол

Валаам - еврейски дявол на алчност и алчност

Бафомет – тамплиерите го почитали като въплъщение на Сатана

Баст - египетска богиня на удоволствието, представена като котка

Велзевул - (еврейски) Властелинът на мухите, взет от символиката на скарабея

Бегемот - еврейско олицетворение на Сатана под формата на слон

Бехерит - сирийско име за Сатана

Жлъч (Вил) - келтски бог на ада

Кемош (Хемош) - националният бог на моавците, по-късно - дяволът

Cimeries - язди черен кон и управлява Африка

Койот - американски индиански дявол

Дагон - филистимски отмъстителен бог на морето

Дамбала - змиевиден бог на вуду

Демогоргон (Демогоргон) - гръцко име на дявола, което не се предполага, че е известно на простосмъртните

Diabulus - (на гръцки) "течащ надолу"

Дракула (Дракула) - румънско име за дявола

Ема-О - японски владетел на ада

Евронимус - гръцки принц на смъртта

Фенриз (Фенриц) - син на Локи, изобразен като вълк

Gorgo (Gorgon) - намаление. от Демогоргон, гръцко име за дявола

Хаборим - еврейски синоним на Сатана

Хеката - гръцка богиня на подземния свят и магьосничеството

Ищар (Ищар) - вавилонска богиня на плодородието

Кали (Кали) - (хинди) дъщеря на Шива, върховна жрица на Тугиев

Лилит (Лилит) - еврейски дявол, първата съпруга на Адам

Локи - тевтонски дявол

Мамон (Мамон) - арамейски бог на богатството и ползата

Мания (Mania) - богинята на Ада сред етруските

Мантус (Mantu) - богът на Ада сред етруските

Мардук (Мардук) - богът на град Вавилон

Мастема - еврейски синоним на Сатана

Мелек Таус - Изидски дявол

Мефистофел - (гръцки) този, който избягва светлината, виж също "Фауст" от Гьоте

Мецтли (Metztli) - богинята на нощта сред ацтеките

Миктиан (Миктиан) - ацтекският бог на смъртта

Мидгард (Мидгард) - син на Локи, изобразен под формата на змия

Милком - амонитски дявол

Молох - финикийски и ханаански дявол

Мормо - (гръцки) крал на вампирите, съпруг на Хеката

Наама (Наама) - еврейски дявол на съблазняването

Нергал - вавилонският бог на Хадес

Нихаса - американски индиански дявол

Ниджа (Ниджа) - полски бог на подземния свят

О-Яма (О-Яма) - японско име за Сатана

Пан (Пан) - гръцки бог на похотта, поставен по-късно в свитата на дявола

Плутон - гръцки бог на подземния свят

Прозерпина - гръцката кралица на подземния свят

Pwcca (Pakka) - уелско име за Сатана

Риммон (Rimmon) - сирийски дявол, който е бил почитан в Дамаск

Сабазий (Шавазий) - фригийски произход, идентифициран с Дионис, поклонение на змията

Сайтан - Енохиански еквивалент на Сатана

Sammael - (еврейски) "нечестието на Бога"

Самну (Samnu) - дяволът на народите от Централна Азия

Седит - американски индиански дявол

Сехмет - египетска богиня на отмъщението

Комплект - Египетски дявол

Шайтан (Шайтан) - арабско име за Сатана

Шива (Шива) - (хинди) разрушител

Супай - индийски бог на подземния свят

T "an-mo (Tian-mo) - китайският двойник на дявола, богът на алчността и страстта

Tchort (По дяволите) - руско име за Сатана, "черен бог"

Тескатлипока (Tezcatlipoca) - ацтекският бог на ада

Тамуз (Тамуз) - шумерски бог, по-късно класиран сред свитата на дявола

Тот - египетски бог на магията

Тунрида (Тунрида) - скандинавски дявол

Тифон - гръцко олицетворение на Сатана

Яоцин - ацтекският бог на ада

Йен-ло-Уанг - китайски владетел на ада

Дяволите от религиите от миналото винаги имат поне отчасти животински свойства - доказателство за постоянната нужда на човека да отрича, че е животно, тъй като признаването на това би причинило големи щети на изтощеното му его.

Свинята била презирана от евреи и египтяни. Тя символизира богове като Фрей, Озирис, Адонис, Персефона, Атис и Деметра и е принесена в жертва на Озирис и Луната. С течение на времето обаче тя се превърна в дявол. Финикийците почитали бога на мухите Ваал, от когото произлязъл друг дявол, Велзевул. И двамата – Ваал и Велзевул, са идентифицирани с торен бръмбар или скарабей, както го наричат ​​египтяните, на който се приписва способността за самовъзкресение, както и с митичната птица Феникс, възкръснала от собствената си пепел. Древните евреи, благодарение на контактите си с персите, вярвали, че двете най-важни движещи сили в света са Ахура Мазда – богът на доброто, огъня и светлината; и Ариман – змията, богът на мрака, разрушението, смъртта и злото. Тези и безброй други примери не само изобразяват нас, дяволите, измислени от човека в животинска форма, но също така показват необходимостта да правим жертви, за да угодим на новите религии на оригиналните животински богове и да ги превърнем в дяволи.
По време на Реформацията, през 16-ти век, лекарят и алхимик Йохан Фауст открива начин да извика демона Мефистофел от ада и сключва договор с него. Той подписва с кръв документ, в който се задължава да прехвърли душата си на Мефистофел в замяна на усещане за младост и в същия час става млад. Когато дойде време да плати сметката, Фауст беше разкъсан в стаята си, сякаш при лабораторен взрив. Тази история е протест на времената (XVI век) срещу науката, химията и магията.
За да станете сатанист, изобщо не е необходимо да продадете душата си на дявола или да сключите споразумение със Сатана. Тази ужасна приказка е измислена от християнството, за да не се бият хората със стадото. С сочещи пръсти и треперещи гласове свещениците учеха своите енориаши, че ако се поддадат на изкушенията на Сатана и живеят живота си в съответствие с естествените си наклонности, ще трябва да платят за греховните си удоволствия, като прехвърлят душите си към Сатана и вечни мъки в по дяволите. Хората бяха накарани да вярват, че безупречната душа е пропуск към вечния живот.
Пророците Ханджен учеха хората да се страхуват от Сатана. Но какво да кажем за термини като „страх от Бога“? Ако Бог е толкова милостив, защо хората трябва да се страхуват от него? Наистина ли е възможно да се повярва, че просто няма къде да се отиде от страх? Ако трябва да се страхувате от Бога, тогава защо не спрете да се „страхувате от сатаната“ и поне да се забавлявате поне като отречете страха си от Бога? Без този всеобхватен страх религиозните нямаше с какво да поддържат влиянието си върху своите енориаши.
Тевтонската богиня на смъртта и дъщеря на Локи е наречена Хела, езическият бог на мъченията и наказанието. Още една буква "л" е добавена към нейното име по време на написването на книгите на Стария завет. Евангелистите не са знаели думата "Ад" (Ад (на английски) - ад) и са използвали еврейската дума "Шеол", гръцката "Хадес" (гроб) и "Тартарос" (долният свят, подземното жилище на падналите ангели ), както и еврейската дума „Геена“ (името на долината близо до Йерусалим, където е управлявал Молох и е бил изгарян боклук – това е мястото, където християнската църква развива идеята за „огън и жупел“ в ада).
Адът в съзнанието на протестантите и католиците е място за вечно наказание; католиците обаче вярват, че има "Чистилище", където след смъртта всички души се озовават за известно време, и "Лимб" (прагът на ада), където завършват всички некръстени души. Будисткият ад е разделен на осем части, първите седем от които могат да бъдат избегнати чрез изкупление. Църковното описание на Ада го представя като ужасно място на огън и мъчение; Адът на Данте и Адът на северните народи се разглеждат като студен, леден терен, гигантски хладилник. (Със своите заплахи за вечно проклятие и печене на душата в ада християнските месии се сблъскват с пълна липса на разбиране на някои народи, които не искат да асимилират делириума си. Удоволствието и болката, като красотата, са в очите на гледащия. Например, когато пратениците, които пристигнаха в Аляска, започнаха да плашат ескимосите с огнените ужаси на ада и пламтящите езера, очакващи грешниците, те нетърпеливо попитаха: "Как можем да стигнем там възможно най-скоро?")
Повечето сатанисти не приемат Сатана като антропоморфно създание с раздвоени копита, опашка с пискюли и рога. Той просто олицетворява силите на природата - Силите на мрака, наречени така само защото никоя религия не си е направила труда да вземе тези сили от мрака. Науката също не е успяла да приложи техническа терминология към тези сили. Те са като съд без кран, който много малко хора са използвали, тъй като не всеки има способността да използва инструмент, без първо да го разглоби и да не посочи всички части, които го карат да работи. Именно този постоянен порив за анализиране на всичко пречи на много хора да се възползват от тази многостранна улика към неизвестното – която сатанистите са нарекли – „Сатана“.
Сатаната като бог, полубог, личен спасител или каквато и да е роля, в която искате да го видите, е измислен от всички основатели на всички религии с една единствена цел - да управлява човешките грехове, така наречените нечисти дела и места върху земя. Всичко, изразено във физическо или духовно удовлетворение, е определено като „зло“, като по този начин осигурява на всеки грях на незаконността за цял живот!
Но след като ни нарекоха „зли“, ние сме зли – и какво тогава? Ерата на Сатана предстои! Защо не се възползвате от нейните предимства и НА ЖИВО? (Оригинална бележка под линия: ЖИВО означава обратното ЗЛО.)

ЛЮБОВ И ОМРАЗА

Сатана представлява милост към онези, които я заслужават, вместо любов, пропиляна за ласкатели!

Не можете да обичате всички; би било смешно да се мисли, че това е възможно. Ако обичаш всички и всичко, тогава губиш естествената способност да избираш и се превръщаш в лош съдник на характерите и качествата. Ако нещо се използва твърде свободно, то просто губи истинското си значение. Затова сатанистът вярва, че трябва да обичаш силно и напълно онези, които заслужават любовта ти, но никога да не обръщаш другата буза към врага си!
Любовта е една от най-силните емоции, които човек изпитва; на второ място след него е омразата. Да се ​​чувстваш безразборно обичан е много неестествено. Опитвайки се да обичаш всички, ти само омаловажаваш чувствата си към тези, които се нуждаят от нея. Потиснатата омраза може да доведе до много физически и емоционални страдания. Като се научите да освобождавате омразата си към онези, които я заслужават, вие се прочиствате от злобните емоции и нуждата да изливате натрупаната омраза върху близките си.
Трябва да се отбележи, че в световната история не е имало големи движения на „любов“, които да не са завършили с убийството на безброй хора, за да им докажат колко са обичани! Всички лицемери на тази земя имат джобове, пълни с любов!
Всеки благочестив фарисей, който твърди, че човек трябва да обича врага си, дори да бъде оскърбен от него, се утешава с мисълта, че Божието наказание ще застигне врага му. Вместо да си признаят, че самите те са способни да мразят опонентите си и да се отнасят подобаващо към тях, те казват: „Значи, Божията воля“ и „молете се“ за тях. Защо да се унижавате, като водите такава неточна политика?
Сатанизмът винаги е бил привързан към безмилостността и жестокостта, но само защото хората са се страхували да се изправят пред истината, а истината е, че хората изобщо не са толкова мили и не толкова любящи. Само защото сатанистът признава, че е способен както на любов, така и на омраза, се смята за зло. Напротив, обаче, именно защото е способен да освободи гнева си чрез ритуално изразяване, той е много по-способен на любов – на по-дълбока любов. Искрено признавайки и признавайки любовта и омразата, които е в състояние да почувства, той не може да обърка едното с другото. Този, който не е в състояние да изпита едно от тези чувства, не може ПЪЛНО да изпита другото.

САТАНИНСКИ СЕКС

Много спорове са повдигнати около сатанинските възгледи за „свободната любов“. Често се приема, че сексуалната активност е най-важният фактор в сатанинската религия и че предразположението за участие в секс оргии е предпоставка за това да станете сатанист. Всъщност нищо не е по-далеч от истината! В действителност, противниците на нашата религия, които не се интересуват от нея по-дълбоко от сексуалните аспекти, са много обезкуражени.
Сатанизмът насърчава сексуалната свобода, но само в истинския смисъл на думата. Свободната любов, в сатанинския смисъл, може да означава свобода да бъдете верни на един човек или да дадете воля на сексуалните си страсти с толкова хора, колкото смятате, че са необходими за задоволяване на вашите индивидуални нужди.
Сатанизмът НЕ одобрява оригастични дейности или извънбрачни връзки за тези, за които това не е естествена склонност. Твърде много биха били неестествени и дефектни, за да бъдат неверни на своите избраници. За други сексуалната привързаност към един човек би била разочароваща. Всеки сам решава коя форма на сексуална активност е най-подходяща за неговите индивидуални нужди. Самозаблуждаващо е да се склоняваш към изневяра или да спиш с други преди сватбата, само за да докажеш на другите (и още по-лошо, на себе си), че си свободен от сексуални задължения. Също толкова погрешно е според сатанинските стандарти, както е да оставите всяка сексуална нужда неудовлетворена поради трайни комплекси за вина.
Много от тези, които постоянно са заети с демонстрирането на освобождението си от комплекса за вина, всъщност са обвързани с още по-големи сексуални връзки от тези, които просто приемат дейностите си като естествена част от живота и не вдигат много шум за своето сексуално освобождение. Така например, отдавна установен факт е, че жена, страдаща от нимфомания (мечта на всеки мъж и героиня от всички мазни романи), всъщност не е сексуално свободна, а фригидна и се скита от мъж на мъж, твърде разтревожена за някога намерете освобождение в секса.
Друго погрешно схващане е идеята, че способността да се занимавате с банда показва сексуална свобода. Всички съвременни групи за свободен секс имат едно общо нещо - те са оградени от фетишистични и отхвърлени дейности.
Но най-ярките примери за нефетишистка дейност, леко маскирана като „свобода“, имат едно общо нещо. Всички участници в оргията се събличат, следвайки примера на лидера, и влизат във връзка, също следвайки неговия пример. Никой от тях не осъзнава, че тяхната „освободена“ форма на секс може да изглежда ограничена и инфантилна за онези, които не могат да приравнят монотонността със свободата.
Сатанистът осъзнава, че ако иска да бъде ценител на секса (и наистина свободен от комплекса за вина), така наречените секс революционери могат да го въздържат, както и престорената срамност на обществото, поразено от комплекс за вина. Свободните секс клубове са лишени от истинска сексуална свобода. Само ако сексуалната свобода не може да бъде изразена на индивидуална основа (което включва лични фетиши), възниква необходимостта от участие в сексуални оргии.
Сатанизмът толерира всяка форма на сексуална активност, която отговаря правилно на вашите нужди - било то хетеросексуална, хомосексуална, бисексуална или дори асексуална - по ваш избор. Сатанизмът също така одобрява всеки фетиш или отклонение, което подобрява или обогатява сексуалното ви представяне, стига да не включва някой, който не желае да участва.
Преобладаването на отхвърлено или фетишистично поведение в нашето общество може да шокира въображението на сексуално наивен човек. Има много повече възможности за сексуална активност, отколкото един непросветен човек може да си представи: трансветизъм, садизъм, мазохизъм, уролагния, ексхибиционизъм са само някои от най-често срещаните. Всеки има свой собствен фетиш под някаква форма, но тъй като много хора не са наясно с разпространението на фетишистичните дейности в нашето общество, те се чувстват покварени, подчиняващи се на своите „неестествени“ желания.

Бележка под линия: Фетишизмът се практикува не само от хора, но и от животни.

Фетишът е неразделна част от сексуалния живот на животните. Сексуалният аромат, например, е необходим, за да може едно животно да бъде сексуално възбудено от друго. Лабораторни експерименти показват, че изкуствено животно без мирис губи сексуалното си влечение към други животни. Стимулацията, постигната от сексуалния аромат, е приятна за човека, въпреки факта, че той често го отрича.

Дори асексуалният човек има сексуално отклонение – неговата асексуалност. Много по-ненормално е липсата на сексуално желание (освен в случаи на заболяване, старост или други МНОГО причини, които са причинили неговото упадък), отколкото разстройството на взаимоотношенията. Но ако сатанистът предпочита сексуалната сублимация пред откритото изразяване на страст, това е изцяло негова работа. В много случаи на сексуална сублимация (или асексуалност), небрежният опит за сексуално развитие може да бъде разрушителен за асексуалния.
Асексуалните намират изход за сексуалната си енергия в безброй прояви, като работа или хобита. Цялата енергия и интерес, насочени от нормален човек към сексуалната активност, се отдават на други забавления и дейности. Ако човек предпочита други интереси пред сексуалната активност, това е негово право и никой няма право да го обвинява за това. В същото време обаче човек трябва поне да е наясно, че това е сексуална сублимация.
При липса на подходящи възможности за изразяване, много сексуални желания никога не надхвърлят сексуалните фантазии. Липсата на изход често води до принуда и следователно много голям брой хора измислят невидими начини за другите да излязат от желанията си. Само защото по-голямата част от фетишистичната дейност не се забелязва външно, човек, който е наивен по отношение на сексуалните въпроси, не трябва да се заблуждава от мисълта, че такава дейност не съществува. Трябва само да се дадат примери за някои от триковете: мъжете - трансветисти намират удоволствие във фетиша си, обличат дамско бельо, занимават се с дневните си дела; мазохистът може да носи гумен колан с няколко размера по-малък, за да се наслаждава отново на дискомфорта през целия ден; и никой не подозира за всичко това. Тези илюстрации са едни от най-често срещаните примери, които човек може да цитира.
Сатанизмът одобрява всеки начин на сексуално изразяване, който намирате за най-приемлив за себе си, стига да НЕ ВРЕДИ НА НИКОГО. Тази разпоредба трябва да бъде изяснена, за да се избегне погрешно тълкуване. Да не навредите на друг не включва неволно негодувание, нанесено на онези, които може да не са съгласни с вашите възгледи за секса поради ТЕХНИТЕ лични възгледи за сексуалния морал. Естествено, трябва да избягвате да обиждате възгледите на онези, които са ви скъпи - например прекалено чувствителни приятели или роднини.
Въпреки това, ако искрено се стремите да избегнете нараняването им, но въпреки усилията ви, те случайно разберат истината, вие не можете да носите отговорност и следователно не трябва да се чувствате виновни нито за вашите вярвания, нито за болката, причинена от вашите вярвания. Ако изпитвате постоянен страх от възможността да обидите чувствителни хора с възгледите си за секса, тогава няма смисъл да се опитвате да се освободите от комплекса за вина, както няма смисъл да парадирате със своята сексуална вседозволеност.
Друго изключение от правилото се отнася до връзките с мазохисти. Мазохистът изпитва удоволствие от причинената му болка; така че ЛИШАВАНЕТО на мазохист от удоволствието чрез болка му причинява толкова вреда, колкото истинската физическа болка причинява на немазохист. Случаят с един наистина жесток садист е илюстриран със следния пример: Мазохистът моли садист да го бие, на което безмилостният садист отговаря „не!“ Ако човек иска да бъде наранен и се наслаждава на страданието, тогава няма причина да му отказваш това удоволствие.
Терминът "садист" е широко дефиниран, за да опише човек, който изпитва удоволствие от безразборната жестокост. Изглежда обаче ИСТИНСКИЯТ садист е придирчив. Той внимателно подбира подходящи жертви от огромен басейн и извлича голямо удоволствие от изпълнението на желанията на онези, които желаят страдание. Добрият садист е истински епикур в избора на онези, върху които можете правилно да излеете емоциите си! Ако човек е достатъчно здрав, за да признае, че е мазохист и се радва да бъде поробен и бит, истинският садист е твърде щастлив да му помогне в това!
Освен гореспоменатите изключения, сатанистът не трябва умишлено да наранява другите, като нарушава сексуалните им свободи. Ако се опитвате да излеете страстта си върху онези, които не ви приветстват, вие посягате на ТЕХНИТЕ сексуални свободи. По този начин, сатанизмът не се застъпва за изнасилване, малтретиране на деца, сексуално оскверняване на животни или каквато и да е друга форма на сексуална активност, включваща онези, които не желаят да участват или чиято невинност или наивност им позволяват да ги сплашат или подведат да направят нещо различно от тях. .
Ако всички, които участват в сексуална активност, са зрели и възрастни, които съзнателно поемат пълната отговорност за действията си и доброволно участват в каквато и да е форма на тази дейност - ДОРИ ДА Е ОБЩО ТАБУ - тогава няма причина те да потискат своето наклонности.
Ако сте наясно с всички резултати, последици и недостатъци и сте уверени, че вашите действия няма да навредят на никого, който не иска или заслужава да бъде наранен, тогава няма причина да потискате сексуалните си предпочитания.
Точно както няма двама еднакви хора при избора на количеството храна, което ядат, сексуалните апетити варират от човек на човек. Нито на отделния човек, нито на обществото е дадено право да поставят ограничения на сексуалните стандарти или честотата на сексуалната активност. Съответното поведение може да се оценява само в контекста на всяка отделна ситуация. Следователно това, което се счита за сексуално и морално правилно за един човек, може да бъде унизително за друг. Правилото има обратен ефект: човек може да се отличава с голяма сексуална сила, но не му е позволено да омаловажава други, чиито сексуални способности може да не отговарят на неговите и би било прибързано да налага мнението си на другите, като напр. например съпруг с ненаситен сексуален апетит, чиито нужди съпруги не са същите като неговите. Би било нечестно да очакваме тя да бъде ентусиазирана в отговор на неговите твърдения; но тя трябва да покаже същата степен на загриженост. В случаите, когато тя не изпитва голяма страст, тогава тя трябва или пасивно, но ЛЮБОЗНО да го приеме сексуално, или да не се оплаква, ако той избере начин да намери изход от желанията си някъде другаде, включително автоеротична практика.
Идеалната връзка е, когато хората изпитват дълбока любов един към друг и са сексуално съвместими. Такива връзки обаче са относително редки. Важно е да се отбележи, че духовната и плътската любов могат да вървят ръка за ръка, но това не винаги се случва. Ако има част от сексуалната съвместимост, тя често е ограничена и някои, макар и не всички, сексуални желания ще бъдат задоволени.
Няма по-голямо сексуално удоволствие от това, което се постига чрез общуване с някого, когото обичате дълбоко, особено при добър сексуален мач. Ако сте сексуално неподходящи за друг, тогава трябва да се отбележи, че липсата на сексуална съвместимост не показва липса на духовна любов. Човек може, а това често се случва, да съществува без други. По правило единият от партньорите преминава към външни дейности, ЗАЩОТО изпитва дълбока любов към любимия си и не иска да го нарани или омаловажи. Силната духовна любов се обогатява със сексуална любов, която без съмнение е необходима съставка във всяка удовлетворяваща връзка; но поради разликата в сексуалните предпочитания, извън сексуалната активност или мастурбацията носи необходимата подкрепа и релаксация.
Мастурбацията, възприемана като табу от много хора, създава комплекси за вина, с които не е лесно да се справим. Този момент трябва да се подчертае, тъй като той е много важна част от много успешни магически дела.
Откакто юдео-християнската Библия описва греха на Онан (Битие 38: 7-10), човекът е загрижен за сериозността на последствията от „самотния грях“. Въпреки че съвременните сексолози обясняват, че „грехът“ на Онан не е нищо повече от прекъснат полов акт, големите щети, нанесени през вековете от теологически неправилното тълкуване, продължават да тормозят хората и в наше време.
В допълнение към истинските сексуални престъпления, мастурбацията е едно от най-силните оплаквания на всяка сексуална дейност. През последния век безброй трактати описват ужасните последици от мастурбацията. На практика всички физически и психически заболявания се приписват на мастурбацията. Блед вид, задух, хлътнали гърди, нервност, акне и загуба на апетит са само някои от характеристиките, за които се предполага, че се приписват на мастурбацията; пълна физическа и духовна деградация беше обещана на онези, които не следваха инструкциите за младите хора.
Трагичните описания, открити в тези текстове, биха изглеждали почти хумористични, ако не беше жалкото обстоятелство, че въпреки че съвременните сексолози, лекари и писатели са направили много за премахване на стигматите на мастурбацията, дълбоко вкоренените комплекси за вина са само частично изтрити. Повечето хора, особено тези над четиридесет, не могат емоционално да приемат факта, че мастурбацията е естествена и здравословна, дори ако го приемат интелектуално. Освен всичко друго, те, макар и често подсъзнателно, предават тази отвращение на децата си.
Въпреки многобройните отричания, те мислеха, а сега продължават да мислят, че човек може да полудее, ако постоянно практикува автоеротика. Този нелеп мит израства от съображенията за широко разпространената мастурбация сред пациентите в психиатричните болници. Смятало се, че тъй като неизлечимо болните мастурбират, именно мастурбацията ги довежда до лудост. Никой дори не се замисля за факта, че липсата на сексуални партньори от противоположния пол и свободата от задръжки, които са характерни за истинската лудост, се превръщат в истинската причина за подобна практика за лудите.
Много хора биха предпочели партньорите им да търсят сексуален контакт, вместо да извършват автоеротични действия, но това се дължи на собствената им несигурност. Страхуват се, че ще трябва да участват в мастурбация или от страх да не изпитат отвращение към партньорите си, въпреки факта, че в неочакваното мнозинство от случаите се постигат нови усещания от простото осъзнаване, че партньорът има връзка с външни лица, въпреки че това рядко се допуска.
Ако възбудата се постига чрез осъзнаване, че партньорът е сексуално обвързан с други хора, това трябва да се направи по открит начин, така че и двете страни да могат да се възползват от тази дейност. Ако обаче забраната за мастурбация идва от едната или двете страни само поради комплекс за вина, тогава те трябва да положат всички усилия да заличат тези комплекси - или да ги използват. Много връзки биха могли да бъдат спестени от разрушаване, ако участниците не страдат от комплекси във връзка с извършването на естествения акт на мастурбация.
Мастурбацията се разглежда като зло, защото доставя удоволствие, получено от умишлено галене на „забранени“ части на тялото със собствените си ръце. Комплексите за вина, които придружават много сексуални актове, могат да бъдат смекчени чрез религиозно приемливи твърдения, че чувствените удоволствия са необходими за размножаването; тези самоутешения работят дори в случаите, когато внимавате за календара на "безопасните" дни. Това логично обяснение обаче не носи спокойствие при практикуване на мастурбация.
Каквото и да сте чували за "девственото раждане" - дори ако сляпата ви вяра ви позволява да преглътнете този абсурд - вие прекрасно знаете, че за да имате дете, трябва да имате полов акт с човек на противоположния пол! Ако имате комплекс за вина за извършване на „първороден грях”, тогава без съмнение ще изпитвате още по-дълбока вина, че сте извършили полов акт САМО за самозадоволяване, без намерение да раждате деца.
Сатанистът много добре разбира защо религиозните хора обявяват мастурбацията за „грешна“. Както всички естествени дела, то ще се извършва от хора, независимо от тежестта на преследването. Привличането на вина е важна част от тяхната зловеща схема да задължат хората да изкупят своите „грехове“, като принасят жертви на храмовете на умереността!
Дори ако човек вече не е обременен с бремето на комплекс, породен от религиозни вярвания (или мисли така), той все още се срамува, поддавайки се на желанието да мастурбира. Мъжът може да се почувства лишен от мъжествеността си, задоволяване на себе си, вместо да се състезава или ловува за жена. Една жена, от своя страна, може да се задоволи сексуално, но да изтъне в задоволството на своето его, което идва от такъв спорт като съблазняването. Нито псевдо-Казанова, нито мнимата съблазнителка изпитват удовлетворението от „потъването“ в мастурбацията; и двамата биха предпочели грешния партньор. От сатанинска гледна точка е много по-добре да се включите в съвършена фантазия, отколкото да се включите в неудовлетворяващ полов акт с друг човек. Освен това, когато мастурбирате, вие напълно контролирате ситуацията.
За да илюстрираме безспорността на факта, че мастурбацията е нормален и здравословен акт, достатъчно е да кажем, че се извършва от почти всички представители на животинското царство. Децата също биха следвали своите ИНСТИНКТИВНИ желания за мастурбация, АКО НЕ бъдат смъмрени от възмутените си родители, които без съмнение са били наказани от СОБСТВЕНИТЕ си родители и така нататък.
За съжаление, но вярно, сексуалните комплекси на родителите неизменно се предават на децата им. За да спасим децата си от злощастната съдба на нашите родители, баби и дядовци и евентуално на нас самите. Извратените морални кодекси от миналото трябва да бъдат обявени за това, което всъщност са – прагматично изготвени набори от правила, които, ако се спазват усърдно, ще доведат до пълното изчезване на човечеството. Освен ако не се издигнем над нелепите правила за сексуално поведение в нашето общество, включително така наречената сексуална революция, неврозите, причинени от тези задушаващи ограничения, ще продължат. Придържането към благоразумния и хуманен нов морал на сатанизма може – и ще развие общество, в което децата ни ще имат възможността да растат здрави и без разрушителните морални тежести на болното в момента общество.

редактирани новини Ядро - 20-03-2011, 11:29