Традиционният сатанизъм е всъщност представата на повечето хора за сатанизма. Идеята за него произлиза през Средновековието от Римокатолическата Църквата. При традиционния сатанизъм няма определен организиран култ за преклонение; тази форма на сатанизма включва изолирани групи или индивиди, които вярват в христянската представа за Сатаната и че той наистина съществува, иначе казано т.нар. "домашен сатанизъм". Повечето хора асоциират тези малки групички с извършването на черни меси, жертвоприношения на животни и т.н. Подобни слухове идват предимно от тийнейджъри, безразсъдно завладени от окултизма или "сатанинските ритуали". Тези младежи извършват убийства на свои съученици, изнасилвания и други престъпления, а след това се оправдават със: "Сатаната ми каза да го сторя".

Църквата на Сатаната е първата организирана и официално призната форма на сатанизъм, създадена в САЩ през 1966 г. от Антон Шандор Ла Вей (1930-1997г). Тя до голяма степен предопределя модерния сатанизъм като една доктрина, по същество атеистична, която се основава на идеята за Сатаната като сбор от природни закони, самата природа или целия живот въобще. Църквата на Сатаната счита, че човекът е с животинска природа, посветена изцяло на задоволяването на инстинктивните си нужди и подобряването на индивидуалния живот. Църквата на Сатаната осъжда жертвоприношенията и други класически форми на сатанинския култ като остатъчни форми на християнството и съответно ненужни безсмислици. Членовете на Църквата на Сатаната не вярват в Сатаната като в действително същество от какъвто и да е вид, а го почитат като символ на прагматичните ценности, които изповядват.

"Храмът на Сет" е най-голямото и най-известното рзклонение на Църквата на Сатаната на Ла Вей. Църквата е създадена през 1975г. от бивш "свещеник" от Църквата на Сатаната. Основателите на Църквата на Сет започват да чувстват, че Сатаната е прекалено близо до християнските поверия и започват да търсят начин да се отделят от всяка, съществуваща по това време, религия. И така, те избрат Сет - древно египетско божество, което според тях е равностойно на Станата. Сет става техен водач и обект на размишления и преклонение по сащия начин, по който е Сатаната в Църквата на Черния Папа - Ла Вей. Съществена разлика между двете учения е опитът на Храма на Сет да се приближи повече към философската страна на нещата и да покаже човека в друга светлина, да се възполва от неговите свръхестествени способности...докато Църквата на Сатаната възприема и представя човека повече като същество, подобно на животните, и използва във философията си доказателства от животинския свят, за да обясни нещо или за да постигне някакъв резултат.

Подобни на Църквата на Сет по-малки сатанински църкви са Световната Църква за освобождаване на Сатаната, Ордена на Злото Око, Групата на светлината на Луцифер и т.н.

Известна сатанинска църква е Църквата на Страшния Съд, позната повече с името "Процесът". Основана е 1963г. в Лондон от семейство Робърт Мур и Мери Ан Маклийн, които променят фамилните си имена и започват да се наричат Де Гримстън. Отначало те принадлежат към Църквата на Сциентологията - модерно течение, обединяващо окултизъм, религия, сравнителна митология и каквото още се сетите, чийто основоположник е Лафайет Роналд Хъбарт. След това се отделят и създават Църквата на Страшния Съд. Първоначално "Процесът" приема съществуването на двама богове - Луцифер и Яхве, но по-късно приема изцяло Сатаната.

Църквата на Страшния Съд в наши дни се дели на няколко части:

Процесът - йеховисти проповядват ”черна” магия и аскеза. Процесът - луциферияни проповядват обратното - безразборен секс без задръжки и морал. Процесът - сатанисти твърдо залага на палеж на църкви и човешки жертвоприношения. Към тях се числят и нашумелите най-вече в Скандинавия Mystic circle и Inner Circle. Старите езически ритуали залягат в основата на сатанинската магия. Боговете на плодородието Кернунос и Бафомет се превръщат в образи на Сатаната.

От средновековните рицари Темплиери, Розенкройцери и Алхимици, произтича Херметичният ореден на Златната Зора, чийто клон е култът на Зос Киа със съвременен наследник илюминатите от Танатерос. Сатанизмът, практикуван от Тантеросите, е едно преобладаващо практическо, лично и експериментално изкуство - работи се главно върху алтернативните състояния на съзнанието, за които се приема, че са ключът към развиването на човешките магически способности. Те приемат, че естественото влечение към по-тъмната страна на магията е толкова добра отправна точка, колкото и всяка друга.

Демонолатрията или вярата в демони не е точно свързана със сатанизма, но разликите са достатъчно малки, за да могат да бъдат пренебрегнати понякога. Демонолатрията е култ към демоните. Последователите й вярват в реалното съществуване на духовни същества като демоните, но за разлика от традиционния сатанизъм, те не се ограничават само с култ към Сатаната. Сатаната е практически само един от многото демони и не заема по-специално място в демонолатрията. Всеки прави индивидуален избор на свой демон-покровител, в зависимост от онези аспекти в живота си, които би искал да изследва, развива и усъвършенства. Следователно, този, който има интереси в изкуството, ще избере да почита демон, свързан с творческите способности; този, който се интересува от лекуване ще избере демон с лечебни сили и т.н. В тази връзка, въпреки че хората, които почитат демоните, изглеждат много близки до сатанистите, що се отнася до символи и ритуали, те все пак са може би по-близо до модерните езичници, които почитат различни божества при всеки различен случай.

Като цяло съществуват най-различни виждания за това какво е Сатаната (някои вярват, че е антропоморфно същество, други – че е тъмната сила в природата, трети са атеисти), какво е сатанизмът (едни залагат твърдо на кървави ритуали и поругаване на християнски ценности, а други предпочитат личното себеусъвършенстване и развитие и се откъсват от християнската представа за зло) и какво е сатанинската магия (за едни тя е куп ритуали и заклинания, а според други магията е шарлатанство).

В България най-често се срещат тези "сатанисти", които не принадлежат към никаква организация, не се интересуват от никакви идеологии и докато на теория вярват само в себе си, на практика единственото, което правят, е да плюят срещу християнството, използвайки на готово доводите на западните си събратя срещу Католическата или Протестантската църква, които нямат много общо с реалната действителност унас.

forgiveness.cult.bg/satanism/